Автор: Таня Джоева, epicenter.bg Следвайте Гласове в ТелеграмКандидатурата на Ваня Григорова за кмет

Автор: Таня Джоева, epicenter.bg Следвайте " Гласове " в Телеграм

Кандидатурата на Ваня Григорова за кмет на София съумя да сплоти левите партии. Зад нея застанаха и „ Българска социалистическа партия за България “, и „ Левицата “, общо над 15 обединения. Темпото на акцията й е доста високо, концепциите – разнообразни от модела, прилаган до момента. Как претендентът под номер 86 си показва бъдещето на столицата, кои са целите й, какво споделят жителите на срещите от наситената й стратегия?

- Г-жо Григорова, позволете да стартираме изявлението с един опит. Написала съм на един лист трите най-големи казуса, от които, съгласно мен, страдат жителите на столицата. Гледната точка, несъмнено, е субективна. Моля да напишете и Вие един самобитен топ 3 след първите 10 дни на акция. Предлагам по-късно да съпоставим „ класациите “. (На моя лист съм отбелязала – първо, паркиране и трафик, второ, презастрояване, трето – въздух и замърсяване. Ваня Григорова също написва три казуса и вършим сравнението). Трите казуса, г-жо Григорова, които Вие сте отбелязали са презастрояване, градски превоз, „ Топлофикация “. Почти цялостно съвпадане, само че има и разлика. Да стартираме с презастрояването. Решим ли е този проблем?

- Това е великански проблем. Хората усещат, че постройките към този момент завземат виталното им пространство. Все по-често им се постанова да се сплотяват във официални или неофициални инициативни комитети, с цел да могат да водят, безусловно казано, борби – борби с администрации, с архитекти, с основни архитекти на съответната община. 

С презастрояването е обвързвано и паркирането. Проблемът е решим, когато стартираме да разплитаме възела там, където можем. 

Тези дни бяхме в зона Б-19, където пред действителен блок е затворено пространството и е оградено, с цел да се строи. Теренът е бил общински и е бил продаден на търг, забележете, с един участник! Към този терен е дадена и съществуваща павирана улица. Разрешението в началото е било за триетажен търговски център, по-късно е препродаван няколко пъти на свързани лица, близки до първия покупател, с цел да се заличат следите, и по-късно се получава позволение за шестетажна жилищна постройка.

Хората от близкия блок стартират да търсят способи да спрат плана, защото желаят теренът да остане зелена повърхност, да има място за паркиране. Оказва се също, че мястото е с високи подпочвени води и в случай че стартира градеж на нов блок, това може да подкопае основите на съществуващия. Живеещите в него ни демонстрираха и видео, което демонстрира по какъв начин извикани кола за спешна помощ и пожарна не могат да стигнат до техния блок, тъй като има затворена улица и мъчно се стига, в случай че хората имат потребност от помощ. 

Разказвам този случай, тъй като той доста добре илюстрира, че парите са изяли общината, общинското, общественото. В момента Столична община стопира този градеж. Но за какво общинските съветници са дали своят вот теренът да бъде продаден?! 

Има огромен проблем с местата, върнати по време на реституцията. Тя пречи на построяването на социална инфраструктура. Към това се прибавят и продадените към този момент парцели от страна на СОС в последните мандати. За да могат да се отчуждят местата, с цел да се запазят публични пространства, са нужни милиард и половина лв.. Това няма по какъв начин да се случи без помощта на страната. Ние, данъкоплатците, ще би трябвало да платим далаверите на всички, управлявали столицата през последните три десетилетия. Това е цената, която би трябвало да платим, в случай че желаеме да спрем презастрояването и да минимизираме казуса с паркирането. 

- Всички оферират София да се развива в северна посока. Как се отнасяте към тази концепция?

- Чувам по какъв начин някои мои съперници оферират София да се развива в северна посока и го показват като своя мъдра концепция. Та това е заложено в градоустройствения проект. Те не оферират нищо, което към този момент не е заложено. 

Въпросът е какво вършим в другите региони, във към този момент презастроените квартали, тъй като апетитите за още строителство там не секват. Част от притежателите имат позволение за градеж, друга част ще не престават да реализират напън върху общината, с цел да получат позволение, тъй като терените им са частна благосъстоятелност. 

- Има и друга концепция, която от години се стартира – създаване на паркинги под учебните заведения в столицата. Тя бе обсъждана и в спор сред вашите съществени съперници Антон Хекимян и Васил Терзиев. 

- Изграждането на подземни паркинги е скъпо и евентуално неефективно. Много по-изгодно е да се построяват подземните паркинги дружно с метрото, тъй като тогава цената на едно паркомясто излиза такава, каквато ще бъде, в случай че бъде построено над земята. При подземно строителство единствено за паркинг, едно място излиза към 35-38 хиляди лв.! 

Това, което може и би трябвало да се направи, са буферните паркинги на крайните спирки на метрото, както и на „ Интерекспо център “ на бул. „ Цариградско шосе “, с цел да могат идващите в София да оставят колите си там и да ги употребяват гратис, в случай че имат годишна карта за градския превоз.

Лошото е, че има построени паркинги, които не са в употреба. Такъв е паркингът на „ Сливница “. Но на „ Метрополитен “ му е доста скъпо да поддържа паркингите. 

- Вашият девиз е „ София за всички “. За кого не е София сега?

- Не е за редовия жител, не е за работещия софиянец, който би трябвало да е в центъра на вниманието на общинската власт. Столицата в този момент е смазана от диктата на парите, а този, който ги няма, остава незабележим и нечут. 

- Да поговорим за два казуса, които назовавам двете П – пари и права. Защитаваме ли правата си, когато живеем под диктата на парите?

- Не. Не пазиме правата си, тъй като значително хората са обезверени да вземат участие в публичния и в политическия развой. През шлифованите приказки доста постоянно те не долавят какво тъкмо им се предлага. А десните претенденти нерядко си споделят в чия изгода ще ръководят, само че го показват префинено, с цел да не нервира ухото. Избирателят няма време да се задълбае в стратегиите и да разбере философията на претендента, по тази причина нерядко гласоподава за харизма, да вземем за пример. 

Казано с терминология от футбола, вкарахме си автогол и в този момент сме демотивирани да участваме в мача, тъй като може отново да си вкараме автогол. Призовавам този път да вкараме в непознатата врата. 

- Докато правехме парламентарни избори след парламентарни избори, една от тезите беше, че страната има пари, в случай че не се краде. Достатъчен ли е бюджетът на София? Има ли столицата пари?

- София има пари. Но те не се крадат, те се отклоняват законово. Трябва да затворим опциите за отклонение на парите по легален метод. Един от методите е да си върнем по-голямата част от общинските действия в общински ръце – сметопочистването, водоснабдяване, озеленяване, осветяване, което също е обещано на частна компания. София имаше разсадник, само че той не работи от десетилетие и сега е пред разпродажба. Затова плащаме теменужките на три пъти по-висока цена. Ако има общински разсадник, цената на градинката, с която се хвалят сегашните ръководещи, ще бъде не пет, а два милиона. 

- Теменужката като жълто паве?

- Не е изключено, да. 

- Българска социалистическа партия не е управлявала София в последните три десетилетия и десните постановиха настоящия модел на ръководство. Как се разгражда модел, създаван толкоз дълго време? Откъде ще започнете, в случай че спечелите изборите?

- Вече започнахме. Сложихме началото с диалога с жителите. Ако успеем да спечелим кметското място и да вкараме задоволително общински съветници, това ще е първа победа. Това ще значи, че обществото към този момент отхвърля този модел на диктат на огромните пари и е направило първата стъпка към неговото разграждане. Ще значи също, че всички ограничения, цялата политика, за която приказвам в акцията, има социална поддръжка и ще бъде доста по-лесно да бъде приложена на процедура. 

Големите промени не стават за един ден, за една година и дори за един мандат, само че наложително стартират през построяването на една нова визия. Именно това предлагам аз. А ключът към тази визия е в отговора на въпроса какво желаеме от общинската власт – да пази частни ползи, постоянно представяни като общовалидни, или да отбрани общите ни пространства. Местата, където се трансформираме от човеци в общество. Все отново думата община произлиза от общественост...

- Контекстът на тези избори – войни в разнообразни точки, геополитическо напрежение, оказва помощ или пречи на акцията Ви?

- Не може напълно да се избяга от него. И тук опираме до спосоността на един политик да умее да споделя „ Не “ и да знае по кое време да каже „ Не “ и по кое време - „ Да “. Сегашната ръководеща сглобка ежедневно ни демонстрира, че е подготвена на всичко, с цел да остане на власт, даже когато цената е цялостна загуба на държавност и суверенитет. За да реализират задачата си обаче им е нужна сглобка и в столицата.

- Какво е особеното, което оферирате Вие като ляв претендент? Като претендентът, който сплоти зад себе си левите?

- Кандидатите на ППДБ и ГЕРБ залагат на още от същото – на концесии.  Те си го споделиха – нямало нищо неприятно в концесиите, в аутсорсинга. За мен това изрично не е по този начин. Концесията е тип ликвидация. Концесията е отвод от ръководство. Това значи, че прехвърляш ръководството на основна за обществото активност в частни ръце, с цел да може по-късно, когато цената е висока или качеството е неприятно, общината да каже: аз не нося отговорност, обърнете се към оператора... 

- Въпросът за подтекста на изборите съдържа и следния детайл – когато хората са уплашени от външните събития, дали ще поемат риска от огромна смяна, каквато оферирате? Геополитичесият подтекст не е единствено въпросът за Паметника на Съветската войска, към който се концентрират пристрастеностите. 

- Не е, несъмнено. Но въпросът дали гласоподавателите са подготвени да поемат риск от смяна, ми припомня за един анекдот – по време на робството пристигнал един стопанин, ял, пил, а най-после почнал и да се гаври с домакина си. Домакинът бил с револвер в джоба и на въпроса на поробителя за какво ти е този револвер, дал отговор: би трябвало ми, в случай че нещо неприятно се случи с мен..

Мисля, че е време да кажем – „ Хайде, стига! “. Трябва да стартираме да променяме. Ние към този момент сме в клопката. 

„ Топлофикация “ има обвързване от милиард и половина. Не може столицата да си разреши да остане без централно отопление. Не може! Наследството на ГЕРБ в общината е извънредно тежко. Неслучайно партията дълго търсше претендент, който да се съгласи да го поеме, и съумя да излъчи подобен в последния миг. Явно и самите те осъзнават обстановката, в която се намираме.

- Как ще управлявате Вие, в случай че нямате болшинство в СОС?

- Първо, бих призовала всички, които ще гласоподават за мен, да поддържат и листата за общински съветници на обединението, с цел да не се постанова да се питаме какво вършим, в случай че няма болшинство. 

Ако се случи по този начин, че съм кмет без болшинство, ръководството ще бъде мъчно, само че не и невероятно. Във всяка партийна група има добросъвестни и виновни хора. Когато се проведат градивни диалози, бихме могли да реализираме съгласие по основни за софиянци въпроси. 

- Има ли модел на ръководство на град, който Ви въодушевява и желаете и София да наподобява на него?

- Троян. 

- Троян? Изненадахте ме. Очаквах да посочите град в чужбина. 

- А за какво не гледаме положителните образци в България? Кметицата Донка Михайлова ръководи следващ мандат, евентуално и в този момент ще бъде определена, и тя прави тъкмо това, което аз желая да се случи в столицата. 

Голяма част от жителите евентуално не знаят какво се прави в Троян, тъй като не е Париж. Но обществените действия в Троян са в общински ръце. Това е първата община, която се записва като аграрни производител. Те имат градски овощни градини, чиято продукция се употребява в детските заведения. Децата на Троян се хранят със свежи и качествени плодове и зеленчуци. Защо да не може моделът да се приложи и в София?

Впрочем, сходна регулация има и в Париж. В детските заведения се употребяват единствено плодове и зеленчуци, които са създадени на най-много 40 километра от града. Така се подтикват локалните производители, а децата се хранят с качествена храна. 

- София има толкоз доста нерешени проблеми – да вземем за пример липса на детски градини, че до диалог за други значими неща като качествена храна за децата в тези детски градини не съумяваме да стигнем. За какво още не съумяваме да приказваме? За общински жилища, да вземем за пример?

- Да, и за публични тоалетни не приказваме. Първият път, когато загатнах, чух и подбив! Сякаш това са потребности, за които не трябва да се приказва. А има жители на София, които не излизат прекомерно надалеч от домовете си, точно по тази приччина... Е, да, друго си е да приказваме за цифровизация. Само че в този съответен случай дигитализацията няма да ни помогне.

- Попитах за общинските жилища неслучайно. България има фрапантен проблем със общественото неравноправие – най-високо в целия Европейски съюз, който е доста забележим в София – коли и парцели за милиони и хора, което няма къде да се подслонят. Може ли общественото неравноправие да се понижи, да се тушира през общинската политика?

- Категорично може. И аз, и господин Таков непрестанно приказваме за неравенства, без значение дали ги назоваваме по този начин или ги посочваме през разнообразни политики. 

Общинската жилищна политика е една от тях. Тя има и доста други цели, които може да реализира. Например превъзмогване на дефицита на лекари и медицински сестри. Специалисти, които живеят отвън София и биха пристигнали, с цел да работят в локални ДКЦ-та, могат да си го разрешат, в случай че им бъде предоставено общинско жилище. В противоположен случай те би трябвало да дават към 700 до 1000 лв. за наем на месец. 

Стига се до затваряне на ДКЦ-та заради липса на фрагменти, като този в кв. „ Орландовци “ примерно. 

София има и общински лечебни заведения, които се нуждаят от спомагателни средства за поддържане на материалната база, за поправки, за съоръжение. Но за опазване на здравето се отделят малко пари в столицата – към 10 милиона годишно. Съветници на Българска социалистическа партия са желали най-малко 50 милиона годишно и от това има крещяща потребност. Освен поддръжка на материалната база би трябвало Столична община да има по-активна роля в предварителната защита, в профилактичните прегледи. Общината би могла да подкрепи и незабавната помощ, която тук би трябвало да покрива близо милион и половина граждан, а се намира в тежко състояние. Предлагаме да се провеждат мобилни екипи, които няма да заменят незабавна помощ, само че биха могли да посещават места, където към този момент няма никаква лекарска помощ. 

За страдание, към този момент би трябвало да залагаме на мисионерски подходи, такива, каквито се ползват в Африка. Нямаме постоянна здравна система. 

- Една общинска болница затова не може да си разреши ядрено-магнитен резонанс? (Въпросът е отпратка към предизборния клип, където тя споделя „ Не! “ на проектите на концесионери, вложители и локални „ сглобки “, само че споделя „ Да! “ за пазаруването на ядрено-магнитен резонанс)  

- С помощ от общината – може! 

- Ако стигнете до балотаж, с какво ще привлечете жителите, които гласоподават за десните или за либералите?

- Аз беседвам с всички жители и без да очаквам балотажа. Всеки ден срещам хора с такива разбирания, които декларират, че ще гласоподават за мен. Дори и да не са съгласни с всички мои отзиви и позиции, те евентуално виждат в мое лице не холограмата, не билборда и не цифровия облик, който ги залива с клипчета с подредени дървета и тротоари. А човек, който върви по улиците, по които и те вървят; среща компликациите, които срещат и те; преодолява провокациите, които преодоляват и те. Моите оферти са свързани с действителните проблеми. Аз не приказвам за интелигентен, съвременен и бляскав град, когато нямаме публични тоалетни и общинска жилищна политика, по тази причина пък има частни улици, вместо общински. 

- Къде е тематиката за корупцията във Вашата акция? Вече Ви подлагат на критика, че не говорите за нея.

- Честно казано, не съм чула сходна рецензия. Но, несъмнено, че корупция има. Навсякъде има корупция, освен в България. Проблемът е в това, че сме оставили опция да се вършат злоупотреби с публични средства по законен метод. Корупцията тук не е незаконна, тя е вписана в законодателството. Дадена е опция корупционните практики да се постановат. За мен коруппцията не е нищо друго с изключение на методът, по който хората с парите са намерили път до законодателя. А към този момент виждаме и друго – хората с парите не търсят път до законодателя, желаят те да са законодателят! Но този път може и да са объркали сметките.

Инфо: epicenter.bg